Имплантни системи

Профилактиката и ранното лечение са сред приоритетите на модерното здравеопазване. Липсващите зъби представляват проблем който никога не е имал еднозначно и задоволително решение. Независимо дали е резултат от травма, кариес или парадонтални заболявания, възстановяването на липсващи зъби, изпълнено функционално и естетично, винаги е било предизвикателство.

Какво представляват зъбните импланти?

Зъбните импланти са вътрекостни винтове със специфична форма и повърхност. Изработват се от биологично съвместим материал – титан, който се интегрира от заобикалящата го кост и става част от нея. Зъбните импланти заместват липсващите зъби, като се имплантират в костта на тяхно място и имитират естествени корени.

Кой има нужда от зъбни импланти?

Това са пациенти, които са загрижени да избегнат частичните или цели протези, или пациенти, които не желаят изпилването на съседни здрави зъби.

1. При липсващи единични зъби не се налага изпилването на съседните здрави за изработването на мост, а имплантът се поставя директно в обеззъбения участък. След това върху импланта се монтира пънче и се поставя корона.
2. При липсващи кътници, за да се избегне поставянето на частична снемаема протеза, зъбните импланти се използват като опора за изработването на мостова конструкция.
3. Зъбните импланти решават и проблема с недоброто задържане на цели протези. Чрез зъбните импланти може да се избегне поставянето на цяла протеза при пъно обеззъбяване, чрез поставянето на няколко импланта и изработването на неснемаем мост.

Кога и как се поставят зъбни импланти?

1. Пациентът трябва да е взел лично решение за поставянето на имплантите.
2. Правят се необходимите параклинични изследвания – лабораторни, рентгенологични, компютърна томография и др.
3. Имплантиране на имплантите най-често в костта на горна или долна челюст по съответния метод.
4. Период на вкостяване – не е задъжителен за всички видове импланти.
5. Оформяне на лигавичен маншон около шийката на импланта (надстройката).
6. Възстановяване на зъбната оклузия (мостове, корони, протези) и същинско натоварване на импланта.

След поставянето на местна упойка, внимателно се разкрива костта, за да е възможно поставянето на импланта в нея. Мястото се подготвя, имплантът се монтира и венецът се зашива. Имплантирането наподобява усещането за вадене на зъб. Процедурата е безболезнена, но както при всяка хирургична интервенция, е свързана с известен дискомфорт. При необходимост след операцията се изписват обезболяващи средства.
След периода на вкостяване (остеоинтеграция) за около шест месеца, през които пациентите носят естетични временни конструкции, се изгражда пънче и имплантът може да бъде окончателно натоварен. Изработват се съответните протезни конструкции (коронки, мостове, протези).